15.04.2022 г., 17:08

Бяло ли е черното?

574 0 4

Нормална ли e днес ненормалността,

реч на омраза ли е злото да посочиш?

Нетолерантен да си с толерантността,

за Истината смело в огъня да скочиш.

 

Неразумно ли е доблестно да пазиш

неизцапан здрав разсъдък, съвест и сърце?

Греха да не търпиш, а да намразиш,

да обикнеш истината чист като дете.

 

Нормално ли е бялото да бъде бяло,

а черното да назоваваш ясно черно?

С критичен поглед да изследваш в цяло

света със разум от небето неизмерно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек, който гледа критично на обикалящия го свят и говори с омраза и за омраза, най-малко има право да задава подобни въпроси, независимо дали е девица-геронтофил или си въобразява, че е чист като дете. Но все пак Вие си знаете най-добре.
    Няма нищо ненормално, всъщност. Всичко е в очите на гледащия.
  • Благодаря ти за споделеното
  • Радвам се особено много, когато младите хора не се подават на манипулации, използват здрав разум и справедлива критичност. Ценности, които все повече ще избледняват под надигащия се обществено-политечески натиск. Само тези, които познават истински своя Създател и са готови да платят висока цена за свободата си ще устоят докрай. Бог да те благослови, Дари! Думите ти значат много за мен.
  • Както сама си забелязала, всичко ненормално се толерира, аплодира и величае. Блудници възпяват блудността си, пълно е с рогати ангели, вещици открито се наричат вещици и на всичко това се ръкопляска бурно. Гей стана почетно звание предоставящо привилегии и още, и още подобни ненормалности

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...