Петра (Петя Цонева)
46 158
9.01.2020 г., 10:17 ч.  

Бяло перо 

  Поезия » Друга
862 5 5

То дойде от високо и падна почти като в сън 
пред крайпътната лавка за мъртви звезди на цигари. 
Заледеният черен асфалт се пропука със звън 
и запя тишината, в която замря тротоарът.

 

А навън беше минусов делник. Пращеше ледът 
като бъчва, напълнена с някакво вкиснато вино. 
И колите гланцираха с гуми студения път 
от нюанса на мръсното бяло до мъртвото синьо.

 

Залюля се перото. Полегна под жълтия фар –

светофарът се спря на граничната своя боичка.
Претъркули короната звездна на мишия цар

възкресеният топъл каданс на сърцата на всички.

 

Аз се чудех защо, откъде долетя пролетта 
в тази бяла искрица, която не беше снежинка. 
Бяла птица от друго небе ли над нас прелетя? 
Или ангел с ранени нозе по пресечката мина?

 

Светофарът преля до зелено. Въздъхна мигът

и шосето навсякъде плисна бензинови пáри.

Замириса на дим обичайната делнична смърт 
и, натиснал газта, всеки тръгна да я изпревари.

 

А перцето утихна на пътя почти като знак.

Разпиляха го кални ботуши в унила пързалка. 

Със какъв ключ сега ще отключи сърцето и как

опустялата своя ръждясала бяла ключалка?

 

© Петя Цонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??