Бяло перо
То дойде от високо и падна почти като в сън
пред крайпътната лавка за мъртви звезди на цигари.
Заледеният черен асфалт се пропука със звън
и запя тишината, в която замря тротоарът.
А навън беше минусов делник. Пращеше ледът
като бъчва, напълнена с някакво вкиснато вино.
И колите гланцираха с гуми студения път
от нюанса на мръсното бяло до мъртвото синьо.
Залюля се перото. Полегна под жълтия фар –
светофарът се спря на граничната своя боичка.
Претъркули короната звездна на мишия цар
възкресеният топъл каданс на сърцата на всички.
Аз се чудех защо, откъде долетя пролетта
в тази бяла искрица, която не беше снежинка.
Бяла птица от друго небе ли над нас прелетя?
Или ангел с ранени нозе по пресечката мина?
Светофарът преля до зелено. Въздъхна мигът
и шосето навсякъде плисна бензинови пáри.
Замириса на дим обичайната делнична смърт
и, натиснал газта, всеки тръгна да я изпревари.
А перцето утихна на пътя почти като знак.
Разпиляха го кални ботуши в унила пързалка.
Със какъв ключ сега ще отключи сърцето и как
опустялата своя ръждясала бяла ключалка?
© Петя Цонева All rights reserved.
