Бяло слънце
Прибързано ти обещах промяна,
но всъщност то е неизбежно -
все още те обичам и оставам
да чакам да си спомниш, че си нежен.
Жестоко ми се струва да се вричам,
че ще запазя чинно разстояние.
Ти си във мен и като бяло слънце
във слънчевия сплит прегаряш ме.
А как боли от необичане!
Ти тръгна и със теб си тръгна вятърът!
Тъй трудно е без теб да свиквам
след счупеното ни приятелство!
Не се сърди, нали бе Благородният,
Най-Мъдрият и Най-Великодушният!
На крачка съм от твоето дихание,
а тъй далечна в твоето бездушие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
