670301 (Павлина Гатева) 670301 (Павлина Гатева)
10 1.4K
Feb 9, 2010, 2:12 PM

Бяло слънце

  Poetry » Love
664 0 7

Прибързано ти обещах промяна,

но всъщност то е неизбежно -

все още те обичам и оставам

да чакам да си спомниш, че си нежен.

 

Жестоко ми се струва да се вричам,
че ще запазя чинно разстояние.
Ти си във мен и като бяло слънце
във слънчевия сплит прегаряш ме. 

 

А как боли от необичане!

Ти тръгна и със теб си тръгна вятърът!

Тъй трудно е без теб да свиквам

след счупеното ни приятелство! 

 

Не се сърди, нали бе Благородният,

Най-Мъдрият и Най-Великодушният!

На крачка съм от твоето дихание,

а тъй далечна в твоето бездушие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0