18.02.2008 г., 13:02

България

715 0 3
 

БЪЛГАРИЯ

 

На колене пред таз могила свята,

създадена на вражи кръстопът.

От този свят, от слънцето по-славна!

България - нарича я светът.

 

Потъпквана от варвари безбройни,

превръщана на огън и вода.

Но отстояла като камък твърда,

измила е със сълзи пепелта.

 

И славни Симеонови войници

воюваха за всеки днешен ден.

Умираха, но твърдо отстояваха

със вярата във утрешния ден.

 

Полетата със кръв са напоени.

Моретата преливат от сълзи.

Звездите гаснат, ала не умират.

България - навеки остани!

 

Пренесла свойта скръб и свойто име,

за мен оставаш слънчев, светъл рай.

Не ме гнетят пределите ти малки,

защото ти си моят роден край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...