17.12.2024 г., 7:54

Българското стадо

331 2 5

БЪЛГАРСКОТО СТАДО

 

… да бяха ми открили овча чума – или пък нещо друго! – кво да е,

пък аз съм жив и си вървя по друма след втора проба във Монпелие,

а в моя чест копаят два-три трапа – със кеф във Велинградската мера! –

и кметът вчера даже метна капа! – от радост, че във трапа ще умра,

а в bTv, в Канал–1, по NOVA мисирките изпаднаха във транс! –

 

и пасищата ръснаха с отрова ченгетата от МВР и ДАНС,

но аз трева в поляните си хрупам – и всеки – който свари! – ме дои,

през седмица-две кръвната ми група ми я рисуват с маслени бои!

Пред никого до днес курбан не дадох – и нивга няма с вас да го ядем.

Да пази Господ Българското стадо от властници, пълзящи по корем!

 

16 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 19, 30 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чумата е превзела властта и иска жертви в ниското...
    Един ден ще се самоизяде...Властта.
    Като ги гледам чудя се кой ги избира...
    Всъщност...Те си се избират отпадъците.
  • А овцете са все още живи!Макар че са осъдени на смърт...
    Касапите не са щастливи...Да вземе човек овчарски прът
    и гърбовете им да наложи!Но кой да оспорва на властта,
    че истината е невъзможна,щом измамно хвали алчността!
  • Безпощаден!
  • Убийствена сатира и представяне на нашия общ живот, живян с парлама и мента говеда и телевизионни сороски лапачи-мисирки!
  • Безпощаден!!! Браво!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....