Днес казвал ли съм ти, че те обичам?
Че изпълваш сърцето ми с радост.
Че си моето утринно слънце засмяно.
Че зареждаш деня ми с надежда.
Че отнемаш тъгата, която в клещи ме хваща.
Че със теб животът по-добър ми изглежда.
Че те чувствам
сякаш оазис ти си в Сахара,
сякаш пристан спасителен
ти си при буря,
сякаш съпътник ти си,
вървящ до слепец...
Обичам те!
© Живодар Душков Всички права запазени