AntoanetaKaraivanova (Antoaneta Karaivanova Pavlova)
18 2
15.04.2023 г., 20:52 ч.  

*** 

  Поезия » Друга
400 1 5

И щом Спасителят ни биде разпнат,

какво да кажа, на кого, защо ли?

След мълнията на нощта се страда

и всеки дъх е по ръба на ножа.

 

След мълнията на нощта просветва

и как е трудна всяка първа крачка.

Освирепял, страхът гризе от нея,

докато бавно изсветлява мракът.

 

В мига, когато нещо си отива,

безсмислено е да протягаш длани.

Пусни на воля гълъб и въздишка

и смело чакай следващо начало!

 

© Antoaneta Karaivanova Pavlova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво пишеш!
  • "Докато мракът изсветлява"- така си го кръстих, Антоанета. Радвам се, че попаднах на твоя стих - не беше трудно, въпреки избуялото, напоследък, влечение към "многословно и безполезно съчинителство", но ето че светлината винаги си намира пролука
  • Чудесно е!
  • Много мъдро.
  • Прекрасно.
Предложения
: ??:??