Apr 15, 2023, 8:52 PM
***
И щом Спасителят ни биде разпнат,
какво да кажа, на кого, защо ли?
След мълнията на нощта се страда
и всеки дъх е по ръба на ножа.
След мълнията на нощта просветва
и как е трудна всяка първа крачка.
Освирепял, страхът гризе от нея,
докато бавно изсветлява мракът.
В мига, когато нещо си отива,
безсмислено е да протягаш длани.
Пусни на воля гълъб и въздишка
и смело чакай следващо начало!
© Antoaneta Karaivanova Pavlova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красиво пишеш!
-
"Докато мракът изсветлява"- така си го кръстих, Антоанета. Радвам се, че попаднах на твоя стих - не беше трудно, въпреки избуялото, напоследък, влечение към "многословно и безполезно съчинителство", но ето че светлината винаги си намира пролука
-
Чудесно е!
-
Много мъдро.
-
Прекрасно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
