Causa perduta
Ако ти си моят ангел,
който ще ме укроти,
на душата ми юздите
здраво с дланите хвани.
За да мога да се кротна,
от галопа й да се спася.
Научи ме да издишвам
простичко, като жена.
Вместо да летя в небето -
просто да се подслоня.
Време ми е да се кротна,
да се влюбя в тишината.
И да не препускам нощем
като хала сред звездите –
да ги гледам със възхита
само през прозореца.
Здраво оседлай мечтите,
с прът дори ги препречи –
само в миг да ги изпуснеш,
ставам пак онази – лудата,
дето ще се смее без причина,
вместо да заплаче истински.
Всъщност, забрави, мой ангеле!
Всичко туй е кауза пердута!
Весела ЙОСИФОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
