Цел
Той
е някак
винаги
поел насам
чертае
с крачките
си йероглифи
мълчи
за да говорят
говори ли
се сбъдват притчи
повлича
в устрема си
възгласа
на тишината
дълбае мостове
в небето
без пътища
без помен
и от изток
по пътя си
настъпил
артефакти
той има цел
и белите му косми
броят неволи
той има цел
и средства в изобилие
да няма болка
в каменното
на тълпата
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Василева Всички права запазени
много добър стих, браво!