Той
е някак
винаги
поел насам
чертае
с крачките
си йероглифи
мълчи
за да говорят
говори ли
се сбъдват притчи
повлича
в устрема си
възгласа
на тишината
дълбае мостове
в небето
без пътища
без помен
и от изток
по пътя си
настъпил
артефакти
той има цел
и белите му косми
броят неволи
той има цел
и средства в изобилие
да няма болка
в каменното
на тълпата
© Мария Василева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
много добър стих, браво!