Целувай ме тихо
Целувай ме тихо,
почти отдалече.
Целувай ме вятърно,
сякаш си песен.
Целувай ме облачно
с капки дъждовни,
а после стопли ме
със слънце съдбовно.
Целувай ме силно,
защото съм твоя,
обвий ме в мечтите си,
разбий ме в прибоя.
Целувай ме страстно,
дълбоко и властно,
навлизай във мене –
понякога бясно.
Измий ме от другите,
чиста да бъда –
по-бяла от сняг,
а не твоя присъда...
Като яростна буря
с коси развилнени,
укроти ме за дълго,
укроти ме за тебе.
Изтъчи ми с житата
колие без окови,
целуни ме по шията –
аз там ще го нося.
Целуни ме със болка,
остави ми сълзите
да отлитнат в дъгата,
за да цъфнат липите.
Целуни ме метежна,
лишена от обич.
Завърни се във мене
с не написани ноти.
Целуни ме... защото
аз съм винаги нежна,
аз съм твоята обич,
аз съм просто копнежна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
