Целувай ме тихо
Целувай ме тихо,
почти отдалече.
Целувай ме вятърно,
сякаш си песен.
Целувай ме облачно
с капки дъждовни,
а после стопли ме
със слънце съдбовно.
Целувай ме силно,
защото съм твоя,
обвий ме в мечтите си,
разбий ме в прибоя.
Целувай ме страстно,
дълбоко и властно,
навлизай във мене –
понякога бясно.
Измий ме от другите,
чиста да бъда –
по-бяла от сняг,
а не твоя присъда...
Като яростна буря
с коси развилнени,
укроти ме за дълго,
укроти ме за тебе.
Изтъчи ми с житата
колие без окови,
целуни ме по шията –
аз там ще го нося.
Целуни ме със болка,
остави ми сълзите
да отлитнат в дъгата,
за да цъфнат липите.
Целуни ме метежна,
лишена от обич.
Завърни се във мене
с не написани ноти.
Целуни ме... защото
аз съм винаги нежна,
аз съм твоята обич,
аз съм просто копнежна.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
