Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2728
18.11.2017 г., 9:27 ч.  

Вярата 

  Поезия » Друга
950 14 20

 

Влязох в църква на пръсти с надежда и страх,

тишината обгърна ме с плаща си.

С изкупителна свещ до олтара се спрях.

но помага ли тя при нещастие?!

 

С цвят на восък жена се стопяваше там,

впила пръсти в молитвеник трескаво, 

в кръстопътя неделен, оттатък света,

свойте мнителни делници сресваше.

 

Мъченически виеше длани, без глас,

(черна кърпа бе нейно разпятие)

да издигне пилон до блажената паст,

но се срути на пода... Проклятие!

 

С незапалена свещ в смут пред нея стоях,

като пясък пустинен очите ѝ...

Само залез кървящ се притури към тях...

Проговори без дъх. Окопити се:

 

– Щом потънеш, познаваш и спектъра цял

на дълбоките чувства, и разума.

Имаш ложа на дъното, вяра и сал,

да изплуваш с платната си срязани.

 

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??