Влязох в църква на пръсти с надежда и страх,
тишината обгърна ме с плаща си.
С изкупителна свещ до олтара се спрях.
но помага ли тя при нещастие?!
С цвят на восък жена се стопяваше там,
впила пръсти в молитвеник трескаво,
в кръстопътя неделен, оттатък света,
свойте мнителни делници сресваше.
Мъченически виеше длани, без глас,
(черна кърпа бе нейно разпятие)
да издигне пилон до блажената паст,
но се срути на пода... Проклятие! ...