3.11.2021 г., 11:57

Цената на самотните минути

1K 1 4

ЦЕНАТА НА САМОТНИТЕ МИНУТИ

 

Желанията ми са прости –

не съм мечтала за пари.

Обичам да ми идват гости

и да беседвам до зори.

 

Прескъпо струва самотата,

за да съм винаги сама –

платила съм с един приятел –

наложи се да го предам.

 

Цената бе една усмивка

и грубо махване с ръка –

с които може би опитах

ведно да кажа не и да.

 

И по-злочеста съм от куче,

което скитник е пребил.

Приятелят дали научи,

че враг под покрив приютих?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...