Чака ли се...
Чака ли се да дойде време за обич!...
Чака ли се да отмине с облак дъждът!...
Как да носиш сърцето в бодливи скоби
дето го изстискват и разкъсват всеки път,
щом от зима душата на глас завие
и протяга към огън призрачни ръце!...
Как се чака по милост да я открие
любимият и в нощта да я призове!...
Чака ли се мигът на вяра изконна!...
Чака ли се да се забрави подлостта
на герои на нашето време болно -
за да бъде изчистен до атом страхът
от лъжите изкусни, гавра, уродство,
недоверие и слабост, от вирнат нос,
от криво показаното превъзходство,
от печалбата след гадно прецакан коз...
Да, чака се! Но само моментът,
когато прахта ти ще литне със вятъра!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанета Всички права запазени
