Чака ли се...
Чака ли се да дойде време за обич!...
Чака ли се да отмине с облак дъждът!...
Как да носиш сърцето в бодливи скоби
дето го изстискват и разкъсват всеки път,
щом от зима душата на глас завие
и протяга към огън призрачни ръце!...
Как се чака по милост да я открие
любимият и в нощта да я призове!...
Чака ли се мигът на вяра изконна!...
Чака ли се да се забрави подлостта
на герои на нашето време болно -
за да бъде изчистен до атом страхът
от лъжите изкусни, гавра, уродство,
недоверие и слабост, от вирнат нос,
от криво показаното превъзходство,
от печалбата след гадно прецакан коз...
Да, чака се! Но само моментът,
когато прахта ти ще литне със вятъра!...
© Жанета All rights reserved.
