26.06.2008 г., 13:53

Часът е шест

1.2K 0 0
 

Часът е шест

 

Часовникът звъни!

Часът е шест.

И казва ми -  стани!

Това е просто жест.

 

Аз скачам като луда,

обличам се с пола

и тръгвам със кола

да къртя малко руда.

 

Обичам веселбите

и затова сега

ще слушате хвалбите

за моите дела.

 

Какво ли друго още

да споменем за мен,

а-а, тръгнеш ли на гости,

да вземеш ти и мен!

 

 

19.03.1991г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йовка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...