Че си бил ти?
Говори ми, приятелю.
Говори ми, не спирай.
Нека времето за нас остане цяло.
Говори ми, моля те, не се предавай.
Аз съм тук, стоя до теб, аз съм теб,
когато в мен живее споменът
за всичко отлетяло.
Аз съм в теб, когато ти си сам -
запазил спомена за утрото, изпяло
онази вечна песен за любов.
Говори ми, приятелю.
Говори ми, моля те, не спирай...
защото моето сърце ти шепне всяка нощ.
И така, говорейки ми, аз заспивам.
Обляна в нежност, цялата пламтя.
И пламъка от теб събирам...
Не спирай, моля те, ще изгоря.
Не ме осъждай, времето отмина.
Защо в мълчание те спомням наранен
и тишината бавно те убива...
Не спирай, моля те, ела... поспри до мен.
Да видиш времето, което мен убива.
Да чуеш писъка на моето сърце.
Говори ми, Иване, моля те, не спирай.
Спреш ли, всичко в мене ще умре.
Дори надеждата, оставила ни живи.
Дори тъмата на поканения мрак.
Дори да падам... дръж ме с всички сили.
Дори да ме изпуснеш...
тебе ще обичам пак.
Защото, падайки от тебе наранена,
е падане, което не боли...
Защото утре пак ще се събудя...
знаейки... че си бил ти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
