Напластената черга разправя,
за цветовете на есенни помисли,
пръснати волно наоколо,
безпризорно и безтегловно износени.
И се бунтува от дългото време,
което я прави изчерпана,
пуска си черните пръстчета,
към дъските на пода и лятото.
И се разнася, и отшумява – притихнала,
между двете и мисли за вените.
Успокоява се, тихо умира,
не умира, помръдва, възнася се. ...