Напластената черга разправя,
за цветовете на есенни помисли,
пръснати волно наоколо,
безпризорно и безтегловно износени.
И се бунтува от дългото време,
което я прави изчерпана,
пуска си черните пръстчета,
към дъските на пода и лятото.
И се разнася, и отшумява – притихнала,
между двете и мисли за вените.
Успокоява се, тихо умира,
не умира, помръдва, възнася се. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up