Чернокапие
Аз цял живот не спирам да те търся,
но, Господи, така се уморих!
И вярата ми се стопи - до зрънце,
гласът ми се сниши - до шепот тих;
препъвах се и падах на колене
и мъкнех своя поднебесен кръст...
ни грешници видях да тръгват с мене,
ни с праведни премерих своя ръст;
така намерих земната ти къща,
понесла цвете - нищо друго нямах!
Слугите ти - от мене се отвръщат,
търговците - изпълнили са храма;
наоколо - сергии, пъстър свят,
търгуват, просят, шумолят банкноти,
бедняк се кланя ниско на богат,
от беемвета слизат мафиоти
и расото, наместо пред Христос,
се свежда пред чедата на Мамона...
Пред тях да ходиш гладен, гол и бос,
пак злато ще те гледа от амвона!
Отричам се от бога на лъжци,
пред който кръвопийци свещи палят!
Да беше тук, сред толкова крадци -
и тялото ти, Господи, ще са продали!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Рашева Всички права запазени
