Червената шапчица. По Е. М. Ремарк и Йосиф Перец
Кръстосала небрежно крак връз крак,
захвърлила бе шапката червена.
Тъга се стича в чашите с коняк
в умората на гаснещата вечер.
Вълкът е персонажът предвидим –
притихнал в полусенките на бара –
обвит в мъжествен чар и синкав дим
с изгаряща до смърт… до смърт цигара.
– Ела при мен! – изрече тихо той.
Тя бе една илюзия. Неземна.
Вълкът пък след последния запой
изкачваше поредната си бездна.
Конякът беше повод за живот,
смъртта е принципен въпрос, обаче.
– Аз имам бъдеще с изтичащ срок,
което, впрочем, нищо и не значи! –
изрече тя и горестно отпи.
Погледна през прозореца към кея.
В очите ѝ се спуснаха мъгли.
Вълкът мълчеше. Бе съгласен с нея.
Жени Иванова,
по "Как биха разказали Червената шапчица..."
В оригиналния си вид този шарж е на големия български хуморист Йосиф Перец и се появява в пресата за първи път през 1960 г. По-късно е публикуван и във вестник "Стършел". Перец разказва от името на: Едгар Алън По, Ърнест Хемингуей, Ги дьо Мопасан, О. Хенри, Джек Лондон, Ярослав Хашек, Оноре дьо Балзак, Оскар Уайлд и Ерих Мария Ремарк.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
