Кръстосала небрежно крак връз крак,
захвърлила бе шапката червена.
Тъга се стича в чашите с коняк
в умората на гаснещата вечер.
Вълкът е персонажът предвидим –
притихнал в полусенките на бара –
обвит в мъжествен чар и синкав дим
с изгаряща до смърт… до смърт цигара.
– Ела при мен! – изрече тихо той.
Тя бе една илюзия. Неземна.
Вълкът пък след последния запой
изкачваше поредната си бездна. ...