Червената шапчица. Ловецът
по Шекспир и Йосиф Перец
... и ето, тука идва сцена втора –
Ловецът е едва, едва прикрит.
Ни Шапки, нито баби вижда взорът,
а той започва да се двоуми:
– Да бъда или не?! Ами, ще бъда…
Това дори съвсем не е въпрос
и аз като един изтъкнат дънер
си мисля за кинжали и любов.
Дали да съм Отело не е ясно
и сън да имитирам в лятна нощ,
полегна ли до храстите отдясно…
На срещата момента тъй жесток
повиква най-желана Дездемона
и подло ревността у мен пълзи –
разлистени рога като корона
са онзи летен сън. О, миг поспри!
Дванадесета нощ ще мра. В окопа.
Очаквайки един заплеснат вълк,
Червени шапки, баби… о, за Бога!
Дали ловец съм или пълна скръб!
Вълкът е глътнал Макбет, таз матрона,
от мен очакват смелост тук, нали...
Офелия, каква си примадона…
ти моя кучка вярна днес бъди.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
