25.06.2025 г., 7:22

Червената шапчица. Ловецът

431 2 6
                                              по Шекспир и Йосиф Перец   ... и ето, тука идва сцена втора – Ловецът е едва, едва прикрит. Ни Шапки, нито баби вижда взорът, а той започва да се двоуми:   – Да бъда или не?! Ами, ще бъда… Това дори съвсем не е въпрос и аз като един изтъкнат дънер си мисля за кинжали и любов.   Дали да съм Отело не е ясно и сън да имитирам в лятна нощ, полегна ли до храстите отдясно… На срещата момента тъй жесток   повиква най-желана Дездемона и подло ревността у мен пълзи – разлистени рога като корона са онзи летен сън. О, миг поспри!   Дванадесета нощ ще мра. В окопа. Очаквайки един заплеснат вълк, Червени шапки, баби… о, за Бога! Дали ловец съм или пълна скръб!   Вълкът е глътнал Макбет, таз матрона, от мен очакват смелост тук, нали... Офелия, каква си примадона… ти моя кучка вярна днес бъди.   Жени Иванова  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безжичен, благодаря от сърце за тези думи. Зарадвах се.

    Георги, мерси
  • Браво! Освен Великия Шекспир, и Великия Гьоте в половината от един стих! Браво! Великолепно! БИС! Но да не забравяме и Шарл Перо! И все пак Братя Грим са там - в по-човешка версия. Ти ни разходи от 12 (приказки на селяните), през 17-18 (Шекспир) до 19 (Гьоте и Братя Грим) век! Браво пак!
  • Готина заигравка с класиката ☺️
    Поздравявам те.
  • Юри : )
    Отказа се. Във всеки смисъл –
    Шапото беше му в ума.
    А имаше и точен списък
    за пай с бабе и киноа : )
    –––––––
    Мина : )
    кой дявол я доведе тук,
    та срещна, значи, своя принц
    сега му готви чушки с лук
    а той яде на собствен риск : )

    Много ме зарадвахте и двамата, да знаете
  • Червена шапчице, кажи ми,
    кой дявол те доведе тук,
    ти внезапно разумът изпи ми
    и гавриш се със мен на пук.
    Глупав вълчо, нещо си в заблуда,
    аз изящна съм, със свежа плът,
    върви да търсиш в шубрака друга,
    принца виждам, движи се във кръг....

    Жени, провокира ме, страхотна си!

Червената шапчица. По Е. М. Ремарк и Йосиф Перец

Кръстосала небрежно крак връз крак,
захвърлила бе шапката червена.
Тъга се стича в чашите с коняк
в умората на гаснещата вечер.
Вълкът е персонажът предвидим – ...
523 5 10

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...