Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
14.04.2012 г., 19:04 ч.

Червените пердета 

  Поезия
861 0 10

 

Отронена, ръката ми не бърза,

под себе си постила безметежност.

Едва на сутринта ще бъде мъртва.

А дотогава – цяла нощ от нежност.

 

Следата от ръката ми е хълбок –

възможност за жена и за посока.

Но аз не бързам. Чувството е дълго.

Преди да е жена, тя беше болка.

 

Отпускат се червените пердета.

Доволни са, че имат тежестта си.

Без паника издъхват часовете,

сиамецът в просъница приглася.

 

Защото е жена, тя може всичко.

Да бъде гайда в скута на гайдаря.

Сега мълчи във мен и ме обича,

а аз около нея я повтарям.

 

Пердетата, просмукани от спомен

за Камасутра, утре ще прозират,

когато се разсъмне зад балкона.

А дотогава с нея ще умираме.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??