24.11.2019 г., 23:18

Чест и безчестие

447 0 0

ЧЕСТ И БЕЗЧЕСТИЕ

 

Безброй мъченици живота е създал.
Имена изписани със злато в небосвода.
За Вярата на смърт телата си предали,
а душите им свободни се слели с Бога.

 

Във вековете те ни говорят за нея -
Любовта, която Христос ни дари,
за чистите земни духовни копнения
и за Неговите топли бащински очи.

 

Пред тях ние – благочестивите стоим
в мъченическото земно общение.
Път към бъдното по-светло градим
с Вяра, Любов, Надежда, Благоволение.

 

Но Сатаната се киска в нашите дни,
подло руши нашия дом, ежедневие.
Ще се подадат ли на похот души,
ще се породят ли в Бога съмнения?

 

И благ да е Отца ни, в него ще блесне
ярост към продажните свои чада.
Ще събере всичките сили небесни,
за да не остане от човечеството следа.

 

Мъченици и Светии дълго са молели,
тихо заставали пред Бога на колене,
прошка за нас - неблагодарните, да измолят,
да Ги има пред нас Божествените светове.

 

Но ако ние тънем в черно безчестие,
за каква обич и чест ще претендираме?
Просто трябва да ни бъде ясно, известно,
че сами ние покрова си земен раздираме...

 

24 11 2015
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...