23.04.2012 г., 9:39 ч.

Четири 

  Поезия
677 0 8

 

 

 

 

Четири шепи цветя

в мимолетния шепот

на смисъла

се изгубват  - подобно лица,

заличени

от пагубни пристани.

Четири шепи  тъга,

нарисувани тихо,

безритмено,

се разбиват неволно в брега

на надеждата –

пясъчна истина…

Четири шепи любов

побеляват

в крайпътно доверие,

четири думи в една

се стопяват

в секунда безвремие…

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??