Четири шепи цветя
в мимолетния шепот
на смисъла
се изгубват - подобно лица,
заличени
от пагубни пристани.
Четири шепи тъга,
нарисувани тихо,
безритмено,
се разбиват неволно в брега
на надеждата –
пясъчна истина…
Четири шепи любов
побеляват
в крайпътно доверие,
четири думи в една
се стопяват
в секунда безвремие…
© Геновева Христова Всички права запазени