Четири шепи цветя
в мимолетния шепот
на смисъла
се изгубват - подобно лица,
заличени
от пагубни пристани.
Четири шепи тъга,
нарисувани тихо,
безритмено,
се разбиват неволно в брега
на надеждата –
пясъчна истина…
Четири шепи любов
побеляват
в крайпътно доверие,
четири думи в една
се стопяват
в секунда безвремие…
© Геновева Христова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
