Четири шепи цветя
в мимолетния шепот
на смисъла
се изгубват - подобно лица,
заличени
от пагубни пристани.
Четири шепи тъга,
нарисувани тихо,
безритмено,
се разбиват неволно в брега
на надеждата –
пясъчна истина…
Четири шепи любов
побеляват
в крайпътно доверие,
четири думи в една
се стопяват
в секунда безвремие…
© Геновева Христова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
