Чист
Ти си тръгваш. Внезапно откривам,
че да дишам дори е жестоко
и в душата ми грубо се впиват
пипалата на думата «сбогом».
И оказва се просто умора,
с опит плах, на живот да прилича,
моя път по света и сред хората,
и лъжа, че била съм обичана.
И се чувствам сама и изпразнена,
на страстта ми към тебе от огъня,
не любов, а илюзии празни са,
щом от дните ни днес са прогонени..
Чаша вино – за моите нощи.
Малко сълзи – за моите очи.
Стих за теб – Боже, трябва ми още,
за да може да спре да боли.
Ти си тръгваш. А аз те рисувам
без петна върху белия лист.
Всички казват, че нищо не струва
да си тръгнеш от мръсното чист.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Караджова Всички права запазени
