Чист
Ти си тръгваш. Внезапно откривам,
че да дишам дори е жестоко
и в душата ми грубо се впиват
пипалата на думата «сбогом».
И оказва се просто умора,
с опит плах, на живот да прилича,
моя път по света и сред хората,
и лъжа, че била съм обичана.
И се чувствам сама и изпразнена,
на страстта ми към тебе от огъня,
не любов, а илюзии празни са,
щом от дните ни днес са прогонени..
Чаша вино – за моите нощи.
Малко сълзи – за моите очи.
Стих за теб – Боже, трябва ми още,
за да може да спре да боли.
Ти си тръгваш. А аз те рисувам
без петна върху белия лист.
Всички казват, че нищо не струва
да си тръгнеш от мръсното чист.
© Мариета Караджова All rights reserved.
