Човек ли… животно ли….?
Инстинкти вечно ни обграждат,
обвиват сякаш в жив сме плет.
Цена висока всеки плаща,
да е със себе си зает.
Не са ни нужни висши мисли,
че от това глава боли
и чувства често животински,
обсебват нашите души.
Човек – човека не разбира,
наложи ли се – става лют.
Но смисъла готов намира,
да пази се от глад и студ.
Наоколо са все плебеи,
аз нека бъда сит и здрав.
С такива благородни цели,
дали пък Дарвин не е прав?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
Не случайно го написах! Поздрави!
!!! Така де......