Инстинкти вечно ни обграждат,
обвиват сякаш в жив сме плет.
Цена висока всеки плаща,
да е със себе си зает.
Не са ни нужни висши мисли,
че от това глава боли
и чувства често животински,
обсебват нашите души.
Човек – човека не разбира,
наложи ли се – става лют.
Но смисъла готов намира,
да пази се от глад и студ.
Наоколо са все плебеи,
аз нека бъда сит и здрав.
С такива благородни цели,
дали пък Дарвин не е прав?
© Данаил Таков All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Не случайно го написах! Поздрави!
!!! Така де......