Човекът с белия бастун
Върви по тротоара с бастун в ръка,
с бял бастун помага си човека сега.
Потропва с него, върви по пътя си така,
един човек незрящ но с добра душа.
А хората го подминават, забързани са те,
не го ли виждат, те просто го отминават.
Вървят те хванали за ръка своето дете,
минават покрай него и си заминават.
А децата им го гледат с една насмешка,
един човек потропва с бастуна си сега.
Не знае никой неговата участ тежка,
а и той мълчи за нерадостна си съдба.
Изведнъж дете го видя и хвана за ръка,
поведе то по пътя човека просто ей така.
А хората го гледаха, и не вярваха на това,
едно възпитано дете в ценностите от живота!
© Валентин Миленов Всички права запазени