28.02.2017 г., 22:22

Човекът в сянка

698 1 6

Директно пиша черновата 

чудно как бутилка скоч променя  сетивата

как едновременно ни кара да се смеем

 от щастие и едновременно

от тъга да плачем

как ни кара глупости да правим 

след това да съжаляваме

(съжаляваме но грешките си не признаваме )

защото си  ги харесваме

 похотта тече във вените

от страстите (животинските)

не можем да избягаме

от себе си

това се случва защото сме 

живи...!

защото живеем...!

защото не смъртта 

а забравата вечна е страшна...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човеци сме
    но от животински вид
    страстите
    само ги прикриваме
    но щом по невнимание
    нагонът
    бъде ни разкрит
    с пепел главата
    си зариваме.
    Поздрав!
  • Интересено пишеш.Харесах!!!!! Поздрави!!!!!
  • Бутилка скоч променя сетивата,
    а сутрин сложил очилата
    със 200 бягаш от кревата
    Поздрави за стихото!
  • О, как м и липсват такива мили думи благодаря Ти Звездичке .. благодаря , че харесвате проклетия самотник и беден суетен пияница.
  • Харесах!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...