19.10.2022 г., 13:09

Човешката уникалност

1.1K 5 7

Човекът сам по себе си е уникален,

защото носи в себе си искра,

която прави го различен и специален,

светейки със своя светлина.

 

Всеки със очи различни гледа,

чувства, усеща, възприема света.

И постепенно се променя, 

извисява и обогатява таз душа.

 

Наблюдавайки звездите, 

някъде отвъд и във безкрая,

човек остава си с мечтите 

и живее той, дори след ,,края".

 

Човекът сам по себе си е уникален,

защото носи в себе си искра.

И напуска този свят реален,

оставайки по пътя своята следа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майчето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От сърце ви благодаря, на всеки един...Всички тези думи означават много за мен ❤️
  • Да, така е! Човекът е уникален и сътворява своя свят реален!
    Оставя след себе си следа!
  • Мая, не бях видяла, че си на 15 г. По това, което пишеш. Харесвам стиховете ти. Браво! Прекрасно момиче.
  • Така е, Майче, човекът е уникален!

    "която прави го различен и специален,
    светейки със своя светлина."

    Поздрав, мило момиче, много е хубаво стихчето! И продължавай да светиш
  • Безкрайно много и от сърце благодаря ❤️

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...