19.05.2013 г., 13:47

Човешките очи

537 1 0

Човешките очи остават
ненаситни:
да вземат искат само,
но не и да дадат,
и те в това са, братко,
така упорити,
че те при шепа пръст
единствено се спират...

Това е истината проста 
и жестока,
и нашият живот 
край нея се върти;
затуй  се лутаме,
и все сме край Порока...
От чистота си Човекът
вече не блести!


 04.09.77 г. "Щастливеца"(когато се роди и първият ми внук)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....