ЧРД на дъщеря ми!
Дойде Пролетта и се къпеш в роса
и поляни цъфтят във косите ти.
Моя малка жена с очи-езера!
Колко в тях ще удавят мечтите си!?
В сърцето си носиш лудата жар.
Припукват припламващи истини.
Само искрица - и лумва пожар,
в кръвта щом закипи самодивското!
-----
Сини очи-небе!
Вече жена, а дете!
Очите на мама живеят!
Очите на мама в света!
Ако и ти щерка имаш,
мога и да умра!
21.03.2009
Кр. Дяков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
