20.02.2009 г., 15:37

Чу ли ме...?

1.3K 0 36
 

            Чу ли ме...?


Жонглирай... Даже ти отива...
Чувствата ми
молят...
и крещят...

Нищо, че душата ми се свива,
пепелно
раздала
своя цвят...

Капки дъжд... Назъбени сълзи...
ръцете ми
от нищото
събират...

Чу ли ме, че викам „ Остани! "...?
Или думите
без глас
напират...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано да е чул!!
    Прекрасен стих...
  • Красиво! И образно! И тъжно ...
  • "назъбени сълзи" преглъщам и ми присядат,а ченето ми почива в чашката до моето легло,беззъбата уста вместо да извика "у-у-у" артикулира примиренчески "ура". Пак е готино!
  • Таня,толкова тъжно!!!Това сърце не може да не чуе този зов!!!Сигурна съм,че няма да си тръгне!!!Желая ти щастие!!!
  • Не може да не чуе!Този стих е вик и се чува във цялата вселена.
    Прекрасна си Танечка!Прегръщам те!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...