Чу ли ме...?
Жонглирай... Даже ти отива...
Чувствата ми
молят...
и крещят...
Нищо, че душата ми се свива,
пепелно
раздала
своя цвят...
Капки дъжд... Назъбени сълзи...
ръцете ми
от нищото
събират...
Чу ли ме, че викам „ Остани! "...?
Или думите
без глас
напират...?
© Таня Георгиева Всички права запазени
Прекрасен стих...