Чубрица
На Асен Масларски
Пей, Асене, не спирай, за Бога!
Тази твоя китара – лекува!
Всички бъдещи мои тревоги
след гласа ти петаче не струват.
Непонятната святост ме мъчи
и ме стягат бомбетата скъпи.
Нека друг пред тълпата се пъчи,
аз смирено се сгъвам до сърпа.
Три седефени копчета късам
и събличам последната риза.
На тревите олтара ще търся
щом към ниското почна да слизам.
Сам обяздил табун от неволи,
бързоногата смърт ще догоня.
От синигера милост измолих,
сит на вино, жени и на огън.
Разгадал всички кодове - котви,
за които сме вързани вещо,
аз възпях като Господ живота
пред паницата дървена с леща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени