12.09.2025 г., 12:41

Чубрица

191 0 0

 

На Асен Масларски

 

Пей, Асене, не спирай, за Бога!
Тази твоя китара – лекува!
Всички бъдещи мои тревоги
след гласа ти петаче не струват.

 

Непонятната святост ме мъчи
и ме стягат бомбетата скъпи.
Нека друг пред тълпата се пъчи,
аз смирено се сгъвам до сърпа.

 

Три седефени копчета късам
и събличам последната риза.
На тревите олтара ще търся
щом към ниското почна да слизам.

 

Сам обяздил табун от неволи,
бързоногата смърт ще догоня.
От синигера милост измолих,
сит на вино, жени и на огън.

 

Разгадал всички кодове - котви,
за които сме вързани вещо,
аз възпях като Господ живота
пред паницата дървена с леща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...