Sep 12, 2025, 12:41 PM

Чубрица

  Poetry
194 0 0

 

На Асен Масларски

 

Пей, Асене, не спирай, за Бога!
Тази твоя китара – лекува!
Всички бъдещи мои тревоги
след гласа ти петаче не струват.

 

Непонятната святост ме мъчи
и ме стягат бомбетата скъпи.
Нека друг пред тълпата се пъчи,
аз смирено се сгъвам до сърпа.

 

Три седефени копчета късам
и събличам последната риза.
На тревите олтара ще търся
щом към ниското почна да слизам.

 

Сам обяздил табун от неволи,
бързоногата смърт ще догоня.
От синигера милост измолих,
сит на вино, жени и на огън.

 

Разгадал всички кодове - котви,
за които сме вързани вещо,
аз възпях като Господ живота
пред паницата дървена с леща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...