30.07.2011 г., 11:31

Чудесата на света 1

1.1K 0 5

Добротата е приказен чуден храм

В който тихо и трепетно по терлици

Може да влезем като посетители

И моля не без билети

 

Всеки плаща своята лепта дори да не иска

За да има кой да почисти восъка

Когато по празници си запалим свещите

И си тръгнем през двора пречистени

 

Не всеки е чувал за този храм

И пътят към него се губи понякога

Намират го като че ли случайни туристи

Тръгнали все пак на някъде

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дух на лютеницата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...