Добротата е приказен чуден храм
В който тихо и трепетно по терлици
Може да влезем като посетители
И моля не без билети
Всеки плаща своята лепта дори да не иска
За да има кой да почисти восъка
Когато по празници си запалим свещите
И си тръгнем през двора пречистени
Не всеки е чувал за този храм
И пътят към него се губи понякога
Намират го като че ли случайни туристи
Тръгнали все пак на някъде
© Дух на лютеницата All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
