Добротата е приказен чуден храм
В който тихо и трепетно по терлици
Може да влезем като посетители
И моля не без билети
Всеки плаща своята лепта дори да не иска
За да има кой да почисти восъка
Когато по празници си запалим свещите
И си тръгнем през двора пречистени
Не всеки е чувал за този храм
И пътят към него се губи понякога
Намират го като че ли случайни туристи
Тръгнали все пак на някъде
© Дух на лютеницата All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
