16.05.2023 г., 10:13  

Чудотворец

1.1K 11 27

 

 

                        Приятел е този, който знае всичко

                        за теб и въпреки това те обича.

 

                                       Уйлям Шекспир

 

 

Ти беше лъч! Най-тъмното у мен

огря да светят нашите години.

Аз рокля не облякох в сватбен ден,

не се заклехме двама пред роднини.

 

Познаваш ли ме? – пак въпрос тупти,

защото нещо ново все съзирам.

Несигурна ли съм – подкрепа ти

ми даваш и увереност намирам.

 

Понякога съм лоша с теб и знам,

че с този гвяв ти причинявам болка.

Не искам поглед нежен да ти дам,

но вадиш пак от пропастта двуколката.

 

Очи в очи пред тежки стръмнини

заставаш, с мъжка обич осветени.

Годините оставиха слани

в косите ни, но днес си пак до мене.

 

Мечтите ми наричат те съпруг,

макар да знаят, че си ми приятел.

Не ми е нужно рамото на друг,

защото си на щастие ваятел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

  • Чудесно е, че си тук, Скити, и ти благодаря за подркерапата и мъдрия коментар! Хубав ден да имаш, скъпа!👍💋
  • Това е истината - разбиране, топлина, подкрепа! Много е важно, човек да осъзнава и оценява това, което има и ти по прекрасен начин си го предала! Красив стих, Мари, изпълнен с искреност и признателност!
    Поздравявам те и ти желая успех! 💖
  • Благодаря ти, Доче! 😍Спокоен неделен ден то желая!
  • Гласувам и от сърце ти желая успех!
  • Ели, винаги си много мила с мен!🥰
    Благодаря ти с прегръдка!❤️

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...