May 16, 2023, 10:13 AM  

Чудотворец

  Poetry » Love
1.1K 11 27

 

 

                        Приятел е този, който знае всичко

                        за теб и въпреки това те обича.

 

                                       Уйлям Шекспир

 

 

Ти беше лъч! Най-тъмното у мен

огря да светят нашите години.

Аз рокля не облякох в сватбен ден,

не се заклехме двама пред роднини.

 

Познаваш ли ме? – пак въпрос тупти,

защото нещо ново все съзирам.

Несигурна ли съм – подкрепа ти

ми даваш и увереност намирам.

 

Понякога съм лоша с теб и знам,

че с този гвяв ти причинявам болка.

Не искам поглед нежен да ти дам,

но вадиш пак от пропастта двуколката.

 

Очи в очи пред тежки стръмнини

заставаш, с мъжка обич осветени.

Годините оставиха слани

в косите ни, но днес си пак до мене.

 

Мечтите ми наричат те съпруг,

макар да знаят, че си ми приятел.

Не ми е нужно рамото на друг,

защото си на щастие ваятел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно е, че си тук, Скити, и ти благодаря за подркерапата и мъдрия коментар! Хубав ден да имаш, скъпа!👍💋
  • Това е истината - разбиране, топлина, подкрепа! Много е важно, човек да осъзнава и оценява това, което има и ти по прекрасен начин си го предала! Красив стих, Мари, изпълнен с искреност и признателност!
    Поздравявам те и ти желая успех! 💖
  • Благодаря ти, Доче! 😍Спокоен неделен ден то желая!
  • Гласувам и от сърце ти желая успех!
  • Ели, винаги си много мила с мен!🥰
    Благодаря ти с прегръдка!❤️

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...