beggins (Пламен Сивов)
84 1
17.03.2017 г., 20:05 ч.

Чумаво 

  Поезия » Философска, Авторска песен
1023 4 6

Във студения мраморен разум на зимата 
пускам кървави жилки от лято, 
а във бъчви от дъб под чардаците 
шепне вино от сълзи проляти. 

Топли сънища дишат над преспите 
и окичват с висулки черковното гробище. 
Опустяло е селото – като след погребение –
и магаре в студения припек се пощи. 

Под снега, мълчалив като ялова булка, 
за нещата неведоми шепнат си мъртвите. 
Свойте простички спомени нижат по коренищата 
и от скука гадаят на птиците стъпките. 

Виждам чумата с бялата нощница 
как се мъкне и хлопа от порта на порта. 
Под камбаната старият поп я следи изпод вежди 
и извива молитва ли, вопъл ли... 

Падам ничком в нозете на утрото – 
като смъртник във нови цървули обуто –
и ридая с росата в туй чумаво село, където 
оправдани са грешните и наказани бедните духом.

© Пламен Сивов Всички права запазени

Музика: https://youtu.be/Injp_IT55xQ

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Рисувал си...
  • Знаеш ли, какво ме впечатлява в творбите ти? Чувството на завършеност. Да оставим, посланията, те са винаги там, но с музиката си признавам, че внушението е в пъти по-силно. Благодаря ти за тази емоция!
  • Без думи...
  • Изобразил си по много интересен и ярък начин своите възприятия, а това си е дарба!!! Браво, много добро!!!
  • Много силно и образно! Грабна ме с още първите думи. Силни аплодисменти!
  • Браво! Чумата на нищетата!😇
Предложения
: ??:??