Чумаво
Във студения мраморен разум на зимата
пускам кървави жилки от лято,
а във бъчви от дъб под чардаците
шепне вино от сълзи проляти.
Топли сънища дишат над преспите
и окичват с висулки черковното гробище.
Опустяло е селото – като след погребение –
и магаре в студения припек се пощи.
Под снега, мълчалив като ялова булка,
за нещата неведоми шепнат си мъртвите.
Свойте простички спомени нижат по коренищата
и от скука гадаят на птиците стъпките.
Виждам чумата с бялата нощница
как се мъкне и хлопа от порта на порта.
Под камбаната старият поп я следи изпод вежди
и извива молитва ли, вопъл ли...
Падам ничком в нозете на утрото –
като смъртник във нови цървули обуто –
и ридая с росата в туй чумаво село, където
оправдани са грешните и наказани бедните духом.
© Пламен Сивов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Рисувал си...
-
Знаеш ли, какво ме впечатлява в творбите ти? Чувството на завършеност. Да оставим, посланията, те са винаги там, но с музиката си признавам, че внушението е в пъти по-силно. Благодаря ти за тази емоция!
-
Без думи...
-
Изобразил си по много интересен и ярък начин своите възприятия, а това си е дарба!!! Браво, много добро!!!
-
Много силно и образно! Грабна ме с още първите думи. Силни аплодисменти!
-
Браво! Чумата на нищетата!😇
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
